ЦЕНТЪР ЗА КОСТЕНУРКИ

Фондация Геа Челониа

 
Център за костенурки

 

 

 

Животни

 

 

 

 

 

Фауната на района е много разнообразна и с висока концентрация на консервационно значими видове. Тя е представена предимно от средиземноморски видове.

 

Безгръбначни животни

Най-често срещани са видовете: Dioszeghyana schmidtii, Алпийска розалия (Rosalia alpina), Бисерна мида (Unio crassus), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Вертиго (Vertigo angustior и Vertigo moulinsiana), Лицена (Lycaena dispar), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Осмодерма (Osmoderma eremita)

 

Земноводни и влечуги

Еминска планина е важен биокоридор за разпространението на термофилна фауна: пъстър смок, леопардов смок, шипоопашата и шипобедрена сухоземна костенурка и други. Популациите на сухоземни костенурки са намалели значително в резултат на интензивното им събиране за храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в сравнително добро състояние и на места има отлични условия за възстановяването на двата вида. Поради голямото разнообразие от земноводни и влечуги, района е предложен за Херпетологично важно място (място от важно значение за земноводни и влечуги). От тази група животни, с най-голям консервационен интерес са: червенокоремна  бумка (Bombina bombina), пъстър смок (Elaphe sauromates), леопардов смок  (Elaphe situla), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Повече

 

Птици

Орнитофауната на района е изключително богата, като голяма част от видовете са с висока консервационна значимост: черен щъркел (Ciconia nigra), орел-змияр (Circaetus gallicus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus).

Поради националната и европейска значимост на района за птиците е определена защитена зона „Емине” по НАТУРА 2000, съгласно Директивата за птиците на Европейския съюз. Повече

 

Бозайници

От бозайниците, включени в Директивата за хабитатите се среща видрата (Lutra lutra), обитаваща по-рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци. Често срещани са още чакал (Canis aureus), дива свиня (Sus scrofa), благороден елен (Cervus elaphus), елен-лопатар (Dama dama), сърна (Capreolus capreolus), муфлон (Ovis aries), аклиматизиран вид, нетрадиционен за района, както и лисица (Vulpes vulpes), заек (Lepus capensis), белка (Martes foina), невестулка (Mustela nivalis), дива котка (Felis silvestris), язовец (Meles meles), таралеж (Erinaceus concolor), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros).

   
Алпийска розалия (Rosalia alpina)
Лицена (Licaena dispar)

Зелен гущер (Lacerta viridis)

Сирийска чесновница (Pelobates syriacus)
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)
Орел рибар (Pandion haliaetus)
Малък креслив орел (Aquila pomarina)
Язовец (Meles meles)
Видра (Lutra lutra)