ЦЕНТЪР ЗА КОСТЕНУРКИ

Фондация Геа Челониа

 
Център за костенурки

 

 

 

Климат


 

 

 

Климат и костенурки

 

Центърът за костенурки се намира в полите на Еминска планина и същевременно на 5 км. от морето по права линия и това местоположение определя сравнително мекия климат тук. Най-общо времето през пролетта е хладно, лятото е горещо със свеж бриз от морето, през есента е топло, а зимата е по-мека в сравнение с вътрешността на страната. Обща представа за температурите през отделните сезони дава долната таблица.

 

Средни температури по сезони

 

пролет

10—10,5°С

лято

22,5—23°С

есен

14—15°С

зима

1,5 — 3°С

 

Знае се, че в най-общия случай костенурките спят зимния си сън (хибернация) от средата на октомври до края на март. Какво се случва в нашия район? Хибернацията започва от втората половина на ноември и продължава не по-късно от втората десетдневка на април. Това не е случайно. През пролетта, когато навсякъде в страната се е раззеленило, тук все още тревата е съвсем млада, а дърветата са едва напъпили. През октомври костенурките почти спират да се хранят и в зависимост от температурите през годината може да последва едномесечен период на копаене на дупки за зимовище. Високите температури през есента радват с чести "цигански лета" през октомври, когато костенурките се препичат на слънце през целия ден. Топлата и дълга есен удължава активния им сезон с половин до един месец в сравнение с други части на страната.

Ветровете са почти постоянни през годината. През пролетта те са доста чести и носят хладен въздух, през лятото преобладава бриза от морето, през късната есен често духат от север и североизток, носят студен въздух и валежи, нерядко са силни до ураганни, а през зимата духат както топли южни ветрове, които ни изненадват с топли дни, така и студени мразовити ветрове. Валежите са малко по количество и честота, а през лятото почти липсват. Сухият период е от юни до септември, но нерядко започва още от началото на юни, когато след изобилни дъждове идва рязко засушаване продължаващо до средата на септември. Центъра за костенурки се намира във валежна сянка и земята силно се изсушава в контраст с влажия въздух, който привечер кондензира по повърхностите. През зимата валежите от сняг през последните години са все по-редки и слаби, така че снежна покривка се образува за 2-3 дни с дебелина до 10 см. или почти не се образува.

 

Подробна информация

 

През студените месеци откъм североизток често нахлува студен въздух, който причинява силни застудявания. Еминска планина, като част от Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове от север, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. Село Баня, където се намира Центърът за костенурки е разположен по северния склон на планината и е изложен на северните и североизточните ветрове, духащи понякога със скорост над 20 м/сек. През зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка намалява рязко или се стопява напълно. Средиземноморските циклони причиняват бързо увеличение на валежите, чиито  максимум е именно през зимата. През пролетта и лятото преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на Еминска планина, а южните остават във валежна сянка. Главно през втората половина на лятото и началото на есента, районът твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания. Средногодишните валежи в района на Центъра за костенурки са 500—550 мм. Валежите са най-обилни през зимата. Най-сухият период е от края на юни до края на август. Не са редки случаите на лета, през които сме имали едва 5-6 валежа. През есента валежите зачестяват. Най-обилни са през периода октомври - ноември. Зимата е мека, без силни студове. Средната температура на най-студения месец - януари, постепенно се повишава от 1,5 до 3°С. През зимата преобладават главно дните със средни температури около или над нулата. Най-високите максимални температури през януари достигат дори 18—20°С. Пролетта е сравнително по-хладна. Средната температура през април тук е около 10—10,5°С. Средните денонощни температури се задържат по-устойчиво над 10°С след средата на април. Последните пролетни мразове са към края на март, но в изключителни случаи могат да се случат до към началото на април. Лятото, въпреки малката облачност е малко по-хладно, отколкото във вътрешността на страната. Тук най-горещи месеци са юли и август със средна температура 22,5—23°С. През най-горещите периоди максималните температури достигат до 30—32°С. Есента по крайбрежието е значително по-топла от пролетта. Средната температура на октомври е около 14—15°С (с 4—5° по-висока от тази на април). Първите есенни мразове навътре от крайбрежието се случват средно към края на октомври — началото на ноември, а по самото крайбрежие — едва към края на ноември. Най-ниските минимални температури през октомври са до 1—2°С под нулата за крайбрежието и до 5—6°С под нулата за вътрешността. При много интензивни затопляния максималните температури през октомври достигат до 33—35°С. В ниската крайморска част снежната покривка се задържа твърде кратко време. Първата снежна покривка се образува средно към 20—25 декември, а последната снежна покривка се стопява към средата на февруари. Обаче в този 45—50 дневен период е възможна снежна покривка само през около 15—16 дни. През останалите дни на зимата, поради мекото време почвата е без снежна покривка. Средната дебелина на снежната покривка е малка — около 6—8 см. В планинската част, която обхваща горните течения на реките, снежната покривка се задържа значително по-дълго време — средно около 50—60 дни. Тук тя се образува към края на ноември, а последната покривка се стопява към края на март. Дебелината на снежната покривка е най-голяма през януари и достига средно до 15—20 см. Поради близостта си до морето и малката си надморска височина, Черноморското крайбрежие в течение на цялата година има сравнително най-голяма абсолютна влажност. Януари е месецът с най-голяма абсолютна влажност. Районът има по-голяма относителна влажност от цялата останала непланинска част на страната. Средната годишна влажност там е от 75 до 78%, а във вътрешността от 70 до 75%. В цялата област най-голямата влажност се пада през зимата, а най-малката — през втората половина на лятото.