ЦЕНТЪР ЗА КОСТЕНУРКИ

Фондация Геа Челониа

 
Център за костенурки

 

 

 

Природата на България


 

България се отличава със своята красива природа. На малката и територия се съчетават разнообразни природни ландшафти - величествени планини, вековни гори, красиви долини, обширни равнини, лечебни горещи извори, пещери, златисто крайбрежие и невероятна морска вода, които я правят “Спящата красавица” на Балканите. Хълмовете и планините са преобладаващите топографски форми. Планините се почти една четвърт от територията на страната и до голяма степен определят нейния релеф. В страната има 49 защитени територии, 17 биосферни резервата, 7 национални парка, 82 резервата, 3055 защитени природни обекта, 63 защитени растения и 419 защитени животни. В България се намират два природни обекта, вписани в Списъка на световното наследство: Национален парк Пирин и Природен резерват Сребърна. Широкият спектър от местообитания в страната осигурява изключително разнообразие на диви растения и животни, което я прави все по-популярна дестинация за любители на дивата природа, за фотографи и филмови дейци. Висшите растения наброяват около 3500 вида и включват над 400 български и балкански ендемити и почти 70 вида орхидеи, а низшите растения и гъби са повече от 6 500 вида. Тук живеят 27 000 вида безгръбначни животни и над 750 вида гръбначни животни, от които 410 птици, 207 сладководни и черноморски риби, 94 бозайници, 20 земноводни и 35 влечуги. Така България се нарежда между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. По-голямата част от земноводните и влечугите са представени от стабилни популации, като по този начин се нарежда сред най-богатите на херпетологична фауна (земноводни и влечуги) европейски държави. Много от видовете, които се срещат тук, могат да се видят само в тази част на континента.

 


 

Природата в района на Центъра за костенурки

 

Центърът за костенурки е изграден в източната нископланинска част на Стара планина, само на 6 км. от Черноморското изкрайбрежие. Релефът тук се изменя в източна посока от нископланински до хълмист, със сравнително ниски и заравнени била, прорязани от дълбоки долове. Преобладават наклонени терени – 46%, с надморска височина 150-200м., изключително подходящи за трекинг. Въпреки че е силно разчленен, релефът е лесно проходим. Денивелацията на този източен дял на Еминска планина е сравнително голяма – надморската и височина започва от 0 м. при Черно море до 621 м. при най-високия връх Мандрабаир.  Планината завършва със скалисти брегове (клифове), пясъчни или каменисти плажни ивици и потопени речни устия. Плажните ивици в района имат голяма площ. Обхващат 24 % от дължината на крайбрежната зона. Плажът Иракли е само на 6 км. от Центъра за костенурки. Той е с широка пясъчна ивица, с фин, ситнозърнест пясък. Брегът е силно разчленен и разнообразен, с редуване на скални носове, малки живописни заливчета и плажни ивици. От река Двойница (до град Обзор) до нос Емине, брегът е слабо разчленен, с преобладаващо източно изложение. При нос Емине, брегът представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна почти отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. На юг от нос Емине следва стръмен, разсечен от къси долове бряг с южна ориентация. Климатът е преходноконтинентален, като от север Старопланинската верига ограничава нахлуването на студени въздушни маси, а от изток през Черно море се благоприятства прииждането на континентални въздушни маси, което се придружава от силни ветрове и слаби валежи. Създава се смесен климатичен тип - между умереноконтинентален и черноморски. В биогеграфско отношение районът принадлежи към Черноморския район.

Районът в който се намира Центъра за костенурки е запазил своята непокътната природа. Той попада в границите на две защитени зони - „Емине” и „Емине-Иракли”. Шест са защитените територии в района: една природна забележителност - Нос Емине и пет защитени местности – Иракли, Смриките, Ортото, Кокетрайс и Калината. Поради липсата на индустриални производства и поради сравнително слабо развития туризъм са се запазили и естествените ландшафти и растителност. Преобладават гори от мизийски бук, габър и горун и от цер и благун. Често се срещат вторични формации от келяв габър. Най-характерен за района е източният бук, които подчертават влиянието на Черно море. По река Вая растителността е лонгозна. Влиянието на Черно море се изразява в проникването на субсредиземноморски и други топлолюбиви видове растения и животни. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spinа-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. Районът е богат на билки, диворастящи плодове и гъби. Сред лечебните растения са жълт кантарион, бял равнец, риган, мента, лайка, маточина, смрадлика, глог, петопръстник, мащерка, еньовче и др. От диворастящите плодове най-разпространени са дивите ягоди, къпините и малините. Ядливите гъби, срещащи се в района, са също изобилни – печурка, сърнела, манатарка, пачи крак и други. В равнинната част преобладават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони.

На територията на Защитена зона „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България. През зоната преминава прелетния път Via Pontica, който има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните могат да бъдат наблюдавани над Центъра за костенурки.
Протежението Черноморското крайбрежие е своеобразен биокоридор за разпространението на топлолюбиви земноводни и влечуги: ивичест смок, леопардов смок, шипоопашата и шипобедрена костенурка и други видове. Популациите на двата вида сухоземни костенурки са застрашени на територията на зоната. Те са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Районът е един от няколкото такива в България, където в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци видрата все още живее по крайбрежието.